19 януари 1989 година - Закуската за Митеран с български интелектуалци

На 19 януари 1989 година в България се състои едно събитие, което  е важна  стъпка в утвърждаването на опонентите на комунистическия режим  у нас в навечерието на неговото сваляне - срещата, станала известна като ‘Закуската с Митеран’ между френския президент Франсоа Митеран и  12 български интелектуалци във френското посолство в София. .

През месец януари 1989 г. президентът Митеран идва на държавно посещение в София. В този момент режимът на Тодор Живков изпада във все по-сериозна изолация заради провеждания по това време Възродителен процес  и заради охладняването на отношението на Михаил Горбачов към Живков, който не следва курса на перестройката.  Наред с това задлъжнялостта на страната към западни банки става все по-тежка. Всички тези обстоятелства правят посещението на Митеран особено важно за режима.

По искане на френската страна е организирана среща с 12 български интелектуалци. Въпреки опитите за тотално игнориране и потискане на набиращото сили дисидентско   движение от страна на режима  поканените са предимно водещи български дисиденти, демонстрирали по един или друг начин своята независимост.

Самата среща се състои на 19 януари 1989 година във френското посолство в София под формата на работна закуска. Мнозинството  от интелектуалците на срещата  принадлежат към една от водещите „неформални организации“ по онова време  - Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, чиято конфронтация с режима към този момент набира сили и обединява все по-голяма част от българската интелигенция.

Българските участници са поетесатa лага Димитрова, Желю Желев -   дългогодишен дисидент и философ, обосновал тоталитарния характер на режима, Николай Василев - философ, Радой Ралин - поет и писател, чиито остро критични сатири стават фолклор, Копринка Червенкова - журналист, академик Алексей Шелудко - физик, Стефан Продев  - журналист . Наред с тях в закуската участие вземат писателите Йордан Радичков и Ивайло Петров,  журналистът Барух Шамлиев,  кинорежисьорът Анжел Вагенщайн  и  художникът Светлин Русев.

Макар българските медии да премълчават за „закуската“ и за нея да е съобщено единствено по западните радиостанции, тя има голямо значение за развитието на българското дисидентско движение и зараждането на бъдещите „демократични“ политически сили. Среща на такова високо ниво показва, както на самите дисиденти, така и на режима на Тодор Живков, че международната общност забелязва опонентите на правителството и ги приема за легитимни представители на България на международната сцена. Установяването на диалог с така подбрани личности е важен етап в очертаването на интелектуалните кръгове в България, които доминират в ранния етап от политическите промени в страната.

Автор: Тони